23.02.2016 г., 20:51

Дързостта остава

366 0 5

Светът е станал по-заможен

и разширява своя кръгозор.

Напредъкът му е възможен

в отправения в небесата взор.

 

А колко хора на земята

гладуват и се борят за живот?

Надеждата ни е отвята

да се простим със земния хомот.

 

Над всички тегне ориста ни

да се родиме тук и да умрем.

След нас остава дързостта ни

в небесните простори да орем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и мъдро! Браво!
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Мъдро и прозорливо!
    Неизчерпаем си, Колич!
  • "Живот ли бе да го опишеш..."
    И сто години след Вапцаров
    ще продължава да мирише
    и да гори като жарава...
  • За някои този свят става все по-заможен. За други - все по-беден. Маркираш насъщни неща в този живот, Никола. Оптимизмът отпада за масите. Харесах!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...