Дързостта остава

23 feb 2016, 20:51

Poesía » Otra

234 0 5

Светът е станал по-заможен

и разширява своя кръгозор.

Напредъкът му е възможен

в отправения в небесата взор.

А колко хора на земята

гладуват и се борят за живот?

Надеждата ни е отвята

да се простим със земния хомот.

Над всички тегне ориста ни

да се родиме тук и да умрем.

След нас остава дързостта ни

в небесните простори да орем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-02-24T08:28:41+02:00

Хубаво и мъдро! Браво!
koli4a (Никола Апостолов)

2016-02-24T08:18:51+02:00

Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
voda (Елица Ангелова)

2016-02-23T23:54:40+02:00

Мъдро и прозорливо!
Неизчерпаем си, Колич!
Довереница (Дочка Василева)

2016-02-23T23:31:55+02:00

"Живот ли бе да го опишеш..."
И сто години след Вапцаров
ще продължава да мирише
и да гори като жарава...
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-23T22:54:11+02:00

За някои този свят става все по-заможен. За други - все по-беден. Маркираш насъщни неща в този живот, Никола. Оптимизмът отпада за масите. Харесах!