ДЪЩЕРЯ НА БОГА
Дъщеря на Бога се наричам,
друга ничия не съм...
със шепот древен се обричам
на вечността, застинала във сън.
Докосвайки и святата зеница,
простора милвам с трепет жив,
прераждам се във нежна птица,
за да достигна онзи миг красив...
На Бога да съм истината цяла,
в едно с него аз да се вплета
и мисъл да изтлея в обич, бяла
а не жигосана от болка да летя.
Милувка Божия, смирена, да изтрие
сълзите ми от рани, станали реки
и мъката безбрежна да изпие
бездънно... да я пресуши
Дъщеря на Бога се наричам
и цяла негова съм аз,
в безкрая, в него аз се вричам
едно да сме и в сетния ми час...
друга ничия не съм...
със шепот древен се обричам
на вечността, застинала във сън.
Докосвайки и святата зеница,
простора милвам с трепет жив,
прераждам се във нежна птица,
за да достигна онзи миг красив...
На Бога да съм истината цяла,
в едно с него аз да се вплета
и мисъл да изтлея в обич, бяла
а не жигосана от болка да летя.
Милувка Божия, смирена, да изтрие
сълзите ми от рани, станали реки
и мъката безбрежна да изпие
бездънно... да я пресуши
Дъщеря на Бога се наричам
и цяла негова съм аз,
в безкрая, в него аз се вричам
едно да сме и в сетния ми час...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
