17 мар. 2019 г., 11:16

Дъщеря ти

456 2 1

ДЪЩЕРЯ ТИ

 

Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти.

 

Той се чува на баща ми от неизвестния гроб,
от гроба на брат ми, в моя несретен живот,
плачещ, разнищтващ ме от мно,о,го години,
Ти си отиваш - на мълчанието станала робиня.

 

Дочувам, питат: - Коя е тази непознатата?
Те не знаят, че в мен тече топлата кръв,
чрез пъпната връв от тебе, майко, прелята.
Какъв да е моят отговор, Господи, какъв?

 

Аз дойдох тук - на гроба прошка да ти дам.
Отдавна съм ти я дала, но сега за последно
ръката ти да хвана, да усетиш сърдечния плам,
изгарящ душата ми в годините непрогледни.

 

Не плача. Сълзите съхнат, отдавна изплакани.
Няма да те целуна, за да не наруша покоя ти.
Нека е светъл пътя на душата ти! 
Желае ти го, опечалена, дъщеря ти!

 

16 03 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...