9 авг. 2025 г., 08:47

Дъвка

221 1 0

Страхувам се, страхувам,

че някак съществувам

в два паралелни свята –

греховна ту, ту свята.

 

За мама съм добричка,

грижовна малка птичка,

за нашата съседка

ленива съм кокетка.

 

За моя мъж съм първа,

неземна хубавица,

за моята свекърва –

последна съм грозница.

 

За шефа съм послушна,

усърдна, мълчалива,

а за колеги – скучна,

нахална и бъбрива.

 

За всеки враг – коварна,

жестока, пресметлива,

а за приятел – вярна

и щедра, обичлива.

 

Живея тъй – на смени

в два паралелни свята.

В катран, в мед потопена –

на хората в устата.

 

https://www.youtube.com/watch?v=4neJ8htne3w

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...