9.08.2025 г., 8:47

Дъвка

216 1 0

Страхувам се, страхувам,

че някак съществувам

в два паралелни свята –

греховна ту, ту свята.

 

За мама съм добричка,

грижовна малка птичка,

за нашата съседка

ленива съм кокетка.

 

За моя мъж съм първа,

неземна хубавица,

за моята свекърва –

последна съм грозница.

 

За шефа съм послушна,

усърдна, мълчалива,

а за колеги – скучна,

нахална и бъбрива.

 

За всеки враг – коварна,

жестока, пресметлива,

а за приятел – вярна

и щедра, обичлива.

 

Живея тъй – на смени

в два паралелни свята.

В катран, в мед потопена –

на хората в устата.

 

https://www.youtube.com/watch?v=4neJ8htne3w

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...