10 янв. 2013 г., 12:32

Е?

1.2K 0 21

 

Нямам право да искам.

Нямам сила да моля.

У Теб са и хляба, и ножа.

Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.

Погледни осъдително

и налей от ракийката, Боже,

от оназ, дето си пийва Златоустий Иван.

 

След ракийката, виж, ставам по-малко тревожен.

Обърни Си очите, не виждай душата ми – дреб.

Делата ми виж – осъдително. Но налей ми от вúнцето, Боже!

От онуй, дето Юда го пазеше само за Теб.

 

И компания дай!

Искам песните да се разхождат

покрай мен и у мен.

Махнú ги тез ангели сприхави,

дето все: да плати, да плати, да плати!

Ще платя. И по две!

 

Остави ги ти моите стúхове!

Ти кажи, Ти кажи!

Е?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...