10.01.2013 г., 12:32 ч.

Е? 

  Поезия » Друга
1030 0 21

 

Нямам право да искам.

Нямам сила да моля.

У Теб са и хляба, и ножа.

Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.

Погледни осъдително

и налей от ракийката, Боже,

от оназ, дето си пийва Златоустий Иван.

 

След ракийката, виж, ставам по-малко тревожен.

Обърни Си очите, не виждай душата ми – дреб.

Делата ми виж – осъдително. Но налей ми от вúнцето, Боже!

От онуй, дето Юда го пазеше само за Теб.

 

И компания дай!

Искам песните да се разхождат

покрай мен и у мен.

Махнú ги тез ангели сприхави,

дето все: да плати, да плати, да плати!

Ще платя. И по две!

 

Остави ги ти моите стúхове!

Ти кажи, Ти кажи!

Е?

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??