* * *
Дори накрай света да стигнеш,
покой не ще откриеш
и няма да се скриеш
от чувствата си и страстта...
Така прекрасно е
да бъдеш влюбен
във този свят объркан и голям.
Да дишаш за едно сърце,
да милваш приказното и лице,
да топлиш дните и студени,
да вливаш смях във вените и...
Да чуваш топлите и думи,
да те изгаря погледа и мил,
да те целува по клепачите
като във сънища,
нима това би заменил...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
