Когато ти не търсиш мъдростта,
дори без път тя ще открие тебе,
за нея той дори не е потребен,
сълзите ти в нозете ѝ блестят
и осветяват дирята едва,
трошици от душата ти. Незрима,
тя знае, че те няма, но те има,
посока не е нужна ни слова.
Върба ще стане в тихата река
и вместо теб ще пее и ще плаче,
а съмне ли веднъж, дървосекачи
ще я отрежат. Просто хей така...