* * *
ХХХ
Не разбрах накъде
си заминаха птиците...
Над смълчано небе
със сълза във зениците
тръгна дълъг кортеж,
и подире му смаяно,
докъдето съзреш
светлините разкаяни
на среднощния град.
Тишина и копнеж
разпиляха се видимо,
замириса на скреж,
на разплакване зимно...
И набързо разбрах
как без обич в зениците,
без прегръдка и смях
заминават си птиците!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доротея Шандуркова Все права защищены
)))