* * *

7 feb 2012, 22:43

Poesía » De amor

1201 1 1

ХХХ

Не разбрах накъде

си заминаха птиците...

Над смълчано небе

със сълза във зениците

тръгна дълъг кортеж,

и подире му смаяно,

докъдето съзреш

светлините разкаяни

на среднощния град.

Тишина и копнеж

разпиляха се видимо,

замириса на скреж,

на разплакване зимно...

И набързо разбрах

как без обич в зениците,

без прегръдка и смях

заминават си птиците!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dochka (Доротея Шандуркова)

2013-05-27T22:36:37+03:00

Простаци,не разбиращи от поезия!Защото не харесвам "поезията"на г-жа Кодмендвенска,ще ми се правите на клоуни! Смешници! )))