Маргарита

Коя си ти, със име Маргарита?

По-бяла от снега, по-няма от листо на есента,

ще те докосна...

Разперил съм ръце, въртя се -

не знам...

Обичаш ли цветята?

Обичаш ли да не запиваш,

когато си отива светлината?

И в тъмното водите на реката

с шепи да целуваш и прегръщаш.

И там, дордето чуваш тишината,

в косите си венец да сплиташ.

Разперил съм ръце, въртя се,

а ти, със име Маргарита, си по-красива от росата.

Не знам...

Къде си, Маргарита?

По-бяла от снега, по-няма от листо на есента,

бъди реална, моля те, бъди реална!