През процепа на сърцето
светът е така различен.
Като във нямо кино,
забързани фигурки тичат.
Прилича на огледало
в тънка червена рамка.
Наднича през него отляво
безглава и смугла сянка.
През процепа на сърцето
светликът не се промушва.
Каквото било, било е.
Отблизо - камък и суша.
© Христина Комаревска Все права защищены