5.06.2018 г., 10:02 ч.

... 

  Поезия » Философска
255 0 0

През процепа на сърцето

светът е така различен.

Като във нямо кино,

забързани фигурки тичат.

 

Прилича на огледало

в тънка червена рамка.

Наднича през него отляво

безглава и смугла сянка.

 

През процепа на сърцето

светликът не се промушва.

Каквото било, било е.

Отблизо - камък и суша.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??