18 мая 2020 г., 21:26  

***

763 6 20

Аз съм замаяна. Ти си пилон.

В който се плъзгам, рохка и бяла.

Искам те бавно. Влизай без взлом.

Мой ненаситен, взимам и бягам.

 

Дъх зад тила, длан върху длан.

Ти си очакване, в него живея.

Мракът съсирен вдън обладай

в нас да засвети цяла Пирея.

 

Аз съм фенер. Гледай след мен.

Литвам загряла в твоите шепи.

Всичко събрах. В късчета тлен.

Само за болка очите са слепи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Янче, колко всеотдайни и топли думи си ми оставила, стоплиха ме. Прегръщам те и ти благодаря.
    Марко, благодаря ти от сърце.
  • Огнено !
    Прекрасна творба !
  • Не се стърпях... Леле, каква поезия! Ураганна ли да я нарека, сигурно ще се окаже недостатъчно... Орисвам те от цялото си сърце на очи, слепи за болка! Да виждаш само споделена обич от тук нататък, и слънчеви цветя по пътя, защото си музика, и поезия, и топлина за всеки, който те чете! За пореден път ми припомни защо толкова обичам поезията ти...
  • Благодаря Ви много, Ире, Светле!
  • Не си невинно плевелче ти... 🙂

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....