Аз съм замаяна. Ти си пилон.
В който се плъзгам, рохка и бяла.
Искам те бавно. Влизай без взлом.
Мой ненаситен, взимам и бягам.
Дъх зад тила, длан върху длан.
Ти си очакване, в него живея.
Мракът съсирен вдън обладай
в нас да засвети цяла Пирея.
Аз съм фенер. Гледай след мен.
Литвам загряла в твоите шепи.
Всичко събрах. В късчета тлен.
Само за болка очите са слепи.
© Силвия Илиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
