17 сент. 2015 г., 22:07

* * *

421 0 0

Пътят е труден и мрачен,

но трябва да гледаш напред.

Да следваш искрата надежда,

блещукаща някъде в теб.

 

От нищото сили да търсиш

да посрещнеш новия ден,

наситен с лъжи и обиди,

попаднал в техния плен.

 

А ти - непокорният пленник,

бориш се с тези змии.

Уморен след поредната битка,

казваш  „Карай и да върви…”

 

Единствено твоите съюзници –

приятелството и човечността,

подтикват те да се завърнеш

в тази нечестна борба.

 

Обръщаш гръб и заминаваш,

изгубил доверие в тях.

И тъпчеш в горчивата пепел

мечтата си за по-добър свят…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зарков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...