17 sept 2015, 22:07

* * *

  Poesía » Otra
426 0 0

Пътят е труден и мрачен,

но трябва да гледаш напред.

Да следваш искрата надежда,

блещукаща някъде в теб.

 

От нищото сили да търсиш

да посрещнеш новия ден,

наситен с лъжи и обиди,

попаднал в техния плен.

 

А ти - непокорният пленник,

бориш се с тези змии.

Уморен след поредната битка,

казваш  „Карай и да върви…”

 

Единствено твоите съюзници –

приятелството и човечността,

подтикват те да се завърнеш

в тази нечестна борба.

 

Обръщаш гръб и заминаваш,

изгубил доверие в тях.

И тъпчеш в горчивата пепел

мечтата си за по-добър свят…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зарков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...