Sep 17, 2015, 10:07 PM

* * *

  Poetry » Other
419 0 0

Пътят е труден и мрачен,

но трябва да гледаш напред.

Да следваш искрата надежда,

блещукаща някъде в теб.

 

От нищото сили да търсиш

да посрещнеш новия ден,

наситен с лъжи и обиди,

попаднал в техния плен.

 

А ти - непокорният пленник,

бориш се с тези змии.

Уморен след поредната битка,

казваш  „Карай и да върви…”

 

Единствено твоите съюзници –

приятелството и човечността,

подтикват те да се завърнеш

в тази нечестна борба.

 

Обръщаш гръб и заминаваш,

изгубил доверие в тях.

И тъпчеш в горчивата пепел

мечтата си за по-добър свят…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зарков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...