Пътят е труден и мрачен,

но трябва да гледаш напред.

Да следваш искрата надежда,

блещукаща някъде в теб.

От нищото сили да търсиш

да посрещнеш новия ден,

наситен с лъжи и обиди,

попаднал в техния плен.

А ти - непокорният пленник,

бориш се с тези змии.

Уморен след поредната битка,

казваш  „Карай и да върви…”

Единствено твоите съюзници –

приятелството и човечността,

подтикват те да се завърнеш

в тази нечестна борба.

Обръщаш гръб и заминаваш,

изгубил доверие в тях.

И тъпчеш в горчивата пепел

мечтата си за по-добър свят…