4 июл. 2009 г., 00:03

* * *

494 0 1

 

                                                   ДНЕС

 

                                       Не се смея. Не се шегувам.

                                                Страхувам се,

                                       да не останеш сам със себе си

                                       и да заключиш нашите илюзии.

                                       Затвориш ли се в своя малък свят,

                                       какво ще стане с любимия ни град,

                                        с есенния листопад и с пролетта?

                                        Ще тъгуват дори веселите радости.

                                         Ще плаче и смехът. Ще стачкуват

                                         всички разносвачи на човешка обич.

                                         Отчаяният оптимизъм ще поиска

                                              отплата за погубената вяра.

                                         Ще бъде страшен ден, нали ти казвам.

                                                        Не се шегувам.

                                                         Страхувам се.

                                                                                     

                                                                                       Wali  / Виолета Томова/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...