Как времето е тъжно спряло

 и искам да заплача – ей сега,

дълбока ревност ме изгаря,

 без да имам причина за това.

Дълбоко вътре в мен

нещо ми тежи, предчувствие

страшно в мене дреме -

къде си в тоя миг?

И днес те няма, не идваш пак,

какво да правя - не знам и аз.

Омръзна ми да чакам, а ти

да не идваш пак, омръзна ми

да съм самотна, а ти да оставаш ням.

Как искам да заплача, да крещя...

как искам да ме чуеш, но уви,

теб те няма, а на мене ми тежи,

че съм неразбрана от тебе, мили...

Уви!