Как времето е тъжно спряло
и искам да заплача – ей сега,
дълбока ревност ме изгаря,
без да имам причина за това.
Дълбоко вътре в мен
нещо ми тежи, предчувствие
страшно в мене дреме -
къде си в тоя миг?
И днес те няма, не идваш пак,
какво да правя - не знам и аз.
Омръзна ми да чакам, а ти
да не идваш пак, омръзна ми
да съм самотна, а ти да оставаш ням.
Как искам да заплача, да крещя...
как искам да ме чуеш, но уви,
теб те няма, а на мене ми тежи,
че съм неразбрана от тебе, мили...
Уви!
© Петя Николова Всички права запазени