18 мар. 2007 г., 21:36

* * *

Поэзия

1.2K 0 5

Губя се и не откривам
коя съм... не разбирам
Задавам си безброй въпроси,
но отговори не намирам

Граници много,
а сили не стигат...
Накъде да вървя
и кога точно да спра?

Понякога оглеждам се
в очите на детето ми,
намирам смисъл там
и мисълта, че някому съм нужна,
ме кара да се боря, за да дам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепна си Мария, красива е душата ти.

2007-08-31T15:50:34+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарователно!

2007-03-19T12:46:15+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Всички си задаваме безброй въпроси ...Отговорите идват постепенно сами и тях ще ги откриеш в детските очи.Един ден ще се намериш и ще разбереш колко си силна.Просто някой трябва да ти го каже...нежно.

2007-03-19T03:01:06+02:00
vili_tr (Вили Мотовили)

Бъди по уверена в себе си!Поздрави за чудесния стих!

2007-03-18T22:34:32+02:00
катеринарина (Катя)

Често и аз се чувствам така - все едно съм поела грешната посока, но не зная коя е правилната...но детето -то е достатъчен дар и доказателство, че и грешните пътища водят до правилните решения!
ПОЗДРАВИ!!!

2007-03-18T21:47:45+02:00