Mar 18, 2007, 9:36 PM

* * *

Poetry

1.2K 0 5

Губя се и не откривам
коя съм... не разбирам
Задавам си безброй въпроси,
но отговори не намирам

Граници много,
а сили не стигат...
Накъде да вървя
и кога точно да спра?

Понякога оглеждам се
в очите на детето ми,
намирам смисъл там
и мисълта, че някому съм нужна,
ме кара да се боря, за да дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепна си Мария, красива е душата ти.

2007-08-31T15:50:34+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарователно!

2007-03-19T12:46:15+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Всички си задаваме безброй въпроси ...Отговорите идват постепенно сами и тях ще ги откриеш в детските очи.Един ден ще се намериш и ще разбереш колко си силна.Просто някой трябва да ти го каже...нежно.

2007-03-19T03:01:06+02:00
vili_tr (Вили Мотовили)

Бъди по уверена в себе си!Поздрави за чудесния стих!

2007-03-18T22:34:32+02:00
катеринарина (Катя)

Често и аз се чувствам така - все едно съм поела грешната посока, но не зная коя е правилната...но детето -то е достатъчен дар и доказателство, че и грешните пътища водят до правилните решения!
ПОЗДРАВИ!!!

2007-03-18T21:47:45+02:00