mim4ek (Мария Дуплищева)
24 139
18.03.2007 г., 21:36 ч.

* * * 

  Поезия
900 0 5
Губя се и не откривам
коя съм... не разбирам
Задавам си безброй въпроси,
но отговори не намирам

Граници много,
а сили не стигат...
Накъде да вървя
и кога точно да спра?

Понякога оглеждам се
в очите на детето ми,
намирам смисъл там
и мисълта, че някому съм нужна,
ме кара да се боря, за да дам...

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепна си Мария, красива е душата ти.
  • Очарователно!
  • Всички си задаваме безброй въпроси ...Отговорите идват постепенно сами и тях ще ги откриеш в детските очи.Един ден ще се намериш и ще разбереш колко си силна.Просто някой трябва да ти го каже...нежно.
  • Бъди по уверена в себе си!Поздрави за чудесния стих!
  • Често и аз се чувствам така - все едно съм поела грешната посока, но не зная коя е правилната...но детето -то е достатъчен дар и доказателство, че и грешните пътища водят до правилните решения!
    ПОЗДРАВИ!!!
Предложения
: ??:??