Еделвайс
Разхождах се самотен в планината,
Земята там приличаше на Рай.
А някъде наблизо до реката
цъфваше прекрасен еделвайс.
Вятър нежно галеше тревата,
но други аз цветенца не видях -
там до него, точно на скалата,
блестеше само шепа сняг.
И погледът ми само там седеше,
там беше само моята душа -
сред камъните малък се крепеше
и силен той посрещаше нощта.
... В непристъпните райони, тоя връх,
едно растение избрало бе средата си,
сред голи клони и камари мъх -
еделвайс прокарал бе листата си -
сякаш като символ на това,
че цветя растат дори върху скалите.
Но защо под таз студена синева
бе той избрал да сподели мечтите си?
И не е ли мойта обич вътре в мене,
цвете крехко в страшна планина?
Не е ли мястото, където всеки стене,
мойта мила майчина земя?
Не живей ли любовта сред силна болка,
макар и всеки от това да го е страх?
Красивите неща са тези, малките,
които знаят да се борят. И прозрях -
че обичайки те, вече зная
как е трудно нещо да расте!
Че самичко сред снега и сред безкрая,
то прилича на изгубено дете.
И я няма вече неговата стая,
колкото да плаче и зове.
И спира мигом слънце да сияе
в неговото приказно небе.
... А ти откъсна ли последното ми цвете?
Оголи ли ти твърдите скали?
Тук е непристъпно - зиме, лете,
цяла вечност не престава да вали.
Само някога усещах във гърдите,
нещо да покълва и пламти.
Храбро цвете се крепеше сред скалите
и растеше, щом целуваше ме ти...
... И пак разхождам се самотен в планината
и спомням си как ти ми каза "Край!"
Ах, как трудно пак пониква във сърцата
Земята там приличаше на Рай.
А някъде наблизо до реката
цъфваше прекрасен еделвайс.
Вятър нежно галеше тревата,
но други аз цветенца не видях -
там до него, точно на скалата,
блестеше само шепа сняг.
И погледът ми само там седеше,
там беше само моята душа -
сред камъните малък се крепеше
и силен той посрещаше нощта.
... В непристъпните райони, тоя връх,
едно растение избрало бе средата си,
сред голи клони и камари мъх -
еделвайс прокарал бе листата си -
сякаш като символ на това,
че цветя растат дори върху скалите.
Но защо под таз студена синева
бе той избрал да сподели мечтите си?
И не е ли мойта обич вътре в мене,
цвете крехко в страшна планина?
Не е ли мястото, където всеки стене,
мойта мила майчина земя?
Не живей ли любовта сред силна болка,
макар и всеки от това да го е страх?
Красивите неща са тези, малките,
които знаят да се борят. И прозрях -
че обичайки те, вече зная
как е трудно нещо да расте!
Че самичко сред снега и сред безкрая,
то прилича на изгубено дете.
И я няма вече неговата стая,
колкото да плаче и зове.
И спира мигом слънце да сияе
в неговото приказно небе.
... А ти откъсна ли последното ми цвете?
Оголи ли ти твърдите скали?
Тук е непристъпно - зиме, лете,
цяла вечност не престава да вали.
Само някога усещах във гърдите,
нещо да покълва и пламти.
Храбро цвете се крепеше сред скалите
и растеше, щом целуваше ме ти...
... И пак разхождам се самотен в планината
и спомням си как ти ми каза "Край!"
Ах, как трудно пак пониква във сърцата
този тъй прекрасен еделвайс...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
