Еделвайс
Разхождах се самотен в планината,
Земята там приличаше на Рай.
А някъде наблизо до реката
цъфваше прекрасен еделвайс.
Вятър нежно галеше тревата,
но други аз цветенца не видях -
там до него, точно на скалата,
блестеше само шепа сняг.
И погледът ми само там седеше,
там беше само моята душа -
сред камъните малък се крепеше
и силен той посрещаше нощта.
... В непристъпните райони, тоя връх,
едно растение избрало бе средата си,
сред голи клони и камари мъх -
еделвайс прокарал бе листата си -
сякаш като символ на това,
че цветя растат дори върху скалите.
Но защо под таз студена синева
бе той избрал да сподели мечтите си?
И не е ли мойта обич вътре в мене,
цвете крехко в страшна планина?
Не е ли мястото, където всеки стене,
мойта мила майчина земя?
Не живей ли любовта сред силна болка,
макар и всеки от това да го е страх?
Красивите неща са тези, малките,
които знаят да се борят. И прозрях -
че обичайки те, вече зная
как е трудно нещо да расте!
Че самичко сред снега и сред безкрая,
то прилича на изгубено дете.
И я няма вече неговата стая,
колкото да плаче и зове.
И спира мигом слънце да сияе
в неговото приказно небе.
... А ти откъсна ли последното ми цвете?
Оголи ли ти твърдите скали?
Тук е непристъпно - зиме, лете,
цяла вечност не престава да вали.
Само някога усещах във гърдите,
нещо да покълва и пламти.
Храбро цвете се крепеше сред скалите
и растеше, щом целуваше ме ти...
... И пак разхождам се самотен в планината
и спомням си как ти ми каза "Край!"
Ах, как трудно пак пониква във сърцата
Земята там приличаше на Рай.
А някъде наблизо до реката
цъфваше прекрасен еделвайс.
Вятър нежно галеше тревата,
но други аз цветенца не видях -
там до него, точно на скалата,
блестеше само шепа сняг.
И погледът ми само там седеше,
там беше само моята душа -
сред камъните малък се крепеше
и силен той посрещаше нощта.
... В непристъпните райони, тоя връх,
едно растение избрало бе средата си,
сред голи клони и камари мъх -
еделвайс прокарал бе листата си -
сякаш като символ на това,
че цветя растат дори върху скалите.
Но защо под таз студена синева
бе той избрал да сподели мечтите си?
И не е ли мойта обич вътре в мене,
цвете крехко в страшна планина?
Не е ли мястото, където всеки стене,
мойта мила майчина земя?
Не живей ли любовта сред силна болка,
макар и всеки от това да го е страх?
Красивите неща са тези, малките,
които знаят да се борят. И прозрях -
че обичайки те, вече зная
как е трудно нещо да расте!
Че самичко сред снега и сред безкрая,
то прилича на изгубено дете.
И я няма вече неговата стая,
колкото да плаче и зове.
И спира мигом слънце да сияе
в неговото приказно небе.
... А ти откъсна ли последното ми цвете?
Оголи ли ти твърдите скали?
Тук е непристъпно - зиме, лете,
цяла вечност не престава да вали.
Само някога усещах във гърдите,
нещо да покълва и пламти.
Храбро цвете се крепеше сред скалите
и растеше, щом целуваше ме ти...
... И пак разхождам се самотен в планината
и спомням си как ти ми каза "Край!"
Ах, как трудно пак пониква във сърцата
този тъй прекрасен еделвайс...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
