6 февр. 2006 г., 23:24

Един билет

1.1K 0 2
Един билет с минимална стойност,
това бе пропуска за моето сърце,
ти взе един и после го загуби,
и мислеше, че няма то да разбере.

Един билет в джоба си - там можеше да го оставиш,
при много другите, които си забравил,
и моя можеше да го забравиш,
преди поредния да си заграбил.

Но ти остави си вратичка,
с остатъка от стария билет,
като гнездо на малка пойна птичка,
приемам те отново в мен.

И двамата пътуваме отново,
с влака на една изгубена любов,
но ти билети имаш много,
за друг различен мост.

Така с купуването на билети,
открехнати остави всичките врати,
с пакетче хрупкави солети,
вървиш и слушаш моите молби.

Молби билета да изхвърлиш,
и миналото да оставиш с мен,
а не отново да се върнеш,
да кажеш- бил си наранен.

И аз да те прегърна и приема,
с това да си закупиш нов билет,
сърцето си за него да заема,
единствено да съм щастлива с теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...