Ще минат години
Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети;
за вехти хайдути и луди поети.
Пролèтите кърви са вече ненужни:
последните – първи, а първите – чужди.
Минават години, ще дойдат и още
и туй ще премине, и мрак ще е нощем.
Огньовете, някога грели сърцата,
отдавна са пепел и мъртва – земята,
не иска да ражда, не ще и да знае
децата ѝ как са напуснали рая.
Забравили дните на гордост и радост;
погубили своята обич и младост;
душата продали на чужди тържища;
живота си бутаме, кърпим и нищим
съдбата си горестна. Мъка голяма.
Дали нас ни има, а тебе те няма?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Димитров Все права защищены
