18.12.2018 г., 7:28 ч.  

Ще минат години 

  Поезия
1398 12 7

Ще минат години, ще дойдат и нови.

Ти беше Родина – сега си в окови.

Ти беше и майка – сега си сираче.

И всеки се вайка, но никой не плаче:

за първите духом; за дните ти клети;

за вехти хайдути и луди поети.

 

Пролèтите кърви са вече ненужни:

последните – първи, а първите – чужди.

Минават години, ще дойдат и още

и туй ще премине, и мрак ще е нощем.


Огньовете, някога грели сърцата,

отдавна са пепел и мъртва – земята,

не иска да ражда, не ще и да знае

децата ѝ как са напуснали рая.

 

Забравили дните на гордост и радост;

погубили своята обич и младост;

душата продали на чужди тържища;

живота си бутаме, кърпим и нищим

съдбата си горестна. Мъка голяма.

Дали нас ни има, а тебе те няма?

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Димитре! Всъщност и други пишат по тази тема, но малко четат.
  • Поздравявам ви за особнячеството да пишете по тази хм... изхвърлена от учебниците и от общия наратив и дневен ред, неприцелена в рецепторите на тикток вкуса и направо забранена тема.
  • Благодаря, Нина!

    Таня, благодаря и на Вас за мнението!
    Аз пиша поезия и проза, но не и журналистика, а това стихотворение е едно от най-добрите ми: като структура и емоция. Няма да му правя литературен анализ сега, нескромно е, а и нямам време за това. Четете повече, и пишете грамотно. 👍
  • Браво!
  • Липсва емоции. Caмo кoнcтaтaции. Te нe пpaвят пoeзия a жypнaлиcтиka
  • Благодаря, Иване! Тъжно е, прав си.
  • Тъжна констатация, смел изказ и чиста, разбираема поезия! Адмирации от мен!
Предложения
: ??:??