Един ден...
Един ден ще я видиш отдалече
и ще изохкаш: "Колко е красива!"
Но няма тя да бъде твоя вече,
че мъжка гордост любовта убива!
Ще е жена! Не твоето момиче,
което искаше да бъде само с теб,
на вечна вярност да ти се обрича
и да си вярва, че ти си ù късмет!
И ще усетиш колко си виновен
за това, че не е твоя, само ти!
Тя бе дете със поглед много влюбен,
а невинното сърце ù ти разби!
И ето я сега - върви със гордо
изправена глава и поглед празен,
преструва се, че няма в нея болка,
прегазва всичко, всеки набелязан!
Не иска вече обич да дарява,
все тъй красива, гони интереси,
сърцето ù е без любовна лава,
в душата празна - дявол се наместил!
Пронизва те в сърцето остра болка:
"Защото не успях да я опазя,
от себе си, от мъжката природа...
Днес гази тя. Така ми се полага!"
Антоанета Александрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Александрова Все права защищены
