tonidja (Антоанета Александрова)
6 8
14.01.2014 г., 20:40 ч.

Един ден... 

  Поезия » Философска
603 0 2

Един ден ще я видиш отдалече
и ще изохкаш: "Колко е красива!"
Но няма тя да бъде твоя вече,
че мъжка гордост любовта убива!


Ще е жена! Не твоето момиче,
което искаше да бъде само с теб,
на вечна вярност да ти се обрича
и да си вярва, че ти си ù късмет!

И ще усетиш колко си виновен
за това, че не е твоя, само ти!
Тя бе дете със поглед много влюбен,
а невинното сърце ù ти разби!

И ето я сега - върви със гордо
изправена глава и поглед празен,
преструва се, че няма в нея болка,
прегазва всичко, всеки набелязан!

Не иска вече обич да дарява,
все тъй красива, гони интереси,
сърцето ù е без любовна лава,
в душата празна - дявол се наместил!

Пронизва те в сърцето остра болка:
"Защото не успях да я опазя,
от себе си, от мъжката природа...
Днес гази тя. Така ми се полага!"

Антоанета Александрова

© Антоанета Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не само от омраза се гази! Лошото е, че има души заставени, да газят за оцеляване! А дявала в тях е спасение от наивността на ангелското им търпение!
  • Хубав стих, но жалко за жената - с омраза трудно се живее...
Предложения
: ??:??