Един ден...
Един ден ще я видиш отдалече
и ще изохкаш: "Колко е красива!"
Но няма тя да бъде твоя вече,
че мъжка гордост любовта убива!
Ще е жена! Не твоето момиче,
което искаше да бъде само с теб,
на вечна вярност да ти се обрича
и да си вярва, че ти си ù късмет!
И ще усетиш колко си виновен
за това, че не е твоя, само ти!
Тя бе дете със поглед много влюбен,
а невинното сърце ù ти разби!
И ето я сега - върви със гордо
изправена глава и поглед празен,
преструва се, че няма в нея болка,
прегазва всичко, всеки набелязан!
Не иска вече обич да дарява,
все тъй красива, гони интереси,
сърцето ù е без любовна лава,
в душата празна - дявол се наместил!
Пронизва те в сърцето остра болка:
"Защото не успях да я опазя,
от себе си, от мъжката природа...
Днес гази тя. Така ми се полага!"
Антоанета Александрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Александрова Всички права запазени
