Един ден на средно-статистическият столичанин
Когато уморен се връща
с товар от грижи към дома си
в панелката жена и тъща
посрещат образа навъсен.
От прага още го започват:
„Не си платил водата, тока,
а парното, на местна почва,
цената му нагоре скокна.”
Нощта му като черна врана
тушира битието с бира.
Сънят го сварва пред екрана
и вече нищо не разбира...
Щом сутрин буди се, след чая,
инерцията всекидневна
ще го подгони към трамвая
в тълпа, роптаеща и гневна.
А после влакът на метрото
на работа ще го достави
забавил крачките, защото
го наболяват стари стави.
Крои си планове как лесно
задачите си да довърши,
а слънцето щом в заник блесне
в оранж, запътва се към вкъщи.
И вечер се върти в леглото,
изгледал късните програми.
Очи притваря, а петното
екранно дълго ще го мами...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
