dragon (Никица Христов)
220 657
20 нояб. 2013 г., 20:43

Един ден самота 

  Поэзия » Философская
414 0 1

Дочувам претоварения трафик,

седейки в бездушната стая,

сам, обмислям своя график,

но без право да мечтая.

 

Колко трудно може да повярваш

на събития, случили се отдавна?

И болезнено е сам да прекарваш

в тази оживена вселена славна.

 

Центърът на самотата е тази стая,

в която обитавам и днес,

загубен сред спомените витая –

и губя всякакъв прогрес.

© Никица Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Самотата е странно усещане
    ту отбягвано, ту пожелавано.
    И добре е поне, че е временно
    като всеки сезон покрай нас...
Предложения
: ??:??