Един ден самота

20.11.2013 г., 20:43 ч.

Поезия » Философска

353 0 1

Дочувам претоварения трафик,

седейки в бездушната стая,

сам, обмислям своя график,

но без право да мечтая.

Колко трудно може да повярваш

на събития, случили се отдавна?

И болезнено е сам да прекарваш

в тази оживена вселена славна.

Центърът на самотата е тази стая,

в която обитавам и днес,

загубен сред спомените витая –

и губя всякакъв прогрес.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.