Nov 20, 2013, 8:43 PM

Един ден самота 

  Poetry » Phylosophy
448 0 1
Дочувам претоварения трафик,
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш
на събития, случили се отдавна?
И болезнено е сам да прекарваш
в тази оживена вселена славна.
Центърът на самотата е тази стая,
в която обитавам и днес,
загубен сред спомените витая –
и губя всякакъв прогрес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??