Един "Гимлет" в полунощ
по Реймънд Чандлър
Горещо лято. С намека за буря.
Намръщен мизансцен в среднощен бар.
Почти кристален звук от лед се удря
в износени стени, а стар блусар
подръпва бавно тръпнещите струни.
Самотни стенат нотите на блус
и в този миг откоси от куршуми
прибавят към нощта опасен вкус.
А барман сипва в чашата уиски,
побутва я с небрежен маниер…
Мъжът дори не мигва… с поглед змийски
поглежда към часовник „Картие“.
С очи към нея после пропълзява...
Жената е сама… почти без грим.
Изящна, тиха… огън съблазняващ.
Капан. Наивен. И непредвидим.
– О, вече мина полунощ… навярно... –
отронва се от устни с цвят кармин.
– Логично, но това не е фатално –
изрича той. – Един коктейл със джин?
***
Но всичко в тази нощ… е хипотеза…
И с вид завършен на заклет циник,
усмихва се, но мярна пистолета
… и пренебрегна здравия инстинкт.
(следва)
Жени Иванова
Гимлет - коктейл с джин, резенчета лайм и сок от лимон,
кубчетата лед са по подразбиране :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
