4 ago 2023, 15:31  

Един "Гимлет" в полунощ

  Poesía » Otra
1.1K 10 19

                                          по Реймънд Чандлър

 

Горещо лято. С намека за буря.

Намръщен мизансцен в среднощен бар.

Почти кристален звук от лед се удря

в износени стени, а стар блусар

 

подръпва бавно тръпнещите струни.

Самотни стенат нотите на блус

и в този миг откоси от куршуми

прибавят към нощта опасен вкус.

 

А барман сипва в чашата уиски,

побутва я с небрежен маниер…

Мъжът дори не мигва… с поглед змийски

поглежда към часовник „Картие“.

 

С очи към нея после пропълзява...

Жената е сама… почти без грим.

Изящна, тиха… огън съблазняващ.

Капан. Наивен. И непредвидим.

 

– О, вече мина полунощ… навярно... –

отронва се от устни с цвят кармин.

– Логично, но това не е фатално –

изрича той. – Един коктейл със джин?

***

 

Но всичко в тази нощ… е хипотеза…

И с вид завършен на заклет циник,

усмихва се, но мярна пистолета

… и пренебрегна здравия инстинкт.

 

                                              (следва)

 

Жени Иванова

 

Гимлет - коктейл с джин, резенчета лайм и сок от лимон,

кубчетата лед са по подразбиране :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • повече Чандлър, по-малко аз : ) мерси, че спря при мен, Жан-Кристоф

    Ники, благодаря ти : ) И за думите, и за Любими
  • Удоволствие си, Жени!
  • Много твое! Дай един гимлет, чакам следващата част.
  • Езерна лейди, радва се, че си била тук... а за Чандлър го очаква някак си
  • Да знаеш, че и аз харесвам Чандлър много.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...