4 ago 2023, 15:31  

Един "Гимлет" в полунощ

  Poesía » Otra
1.1K 10 19

                                          по Реймънд Чандлър

 

Горещо лято. С намека за буря.

Намръщен мизансцен в среднощен бар.

Почти кристален звук от лед се удря

в износени стени, а стар блусар

 

подръпва бавно тръпнещите струни.

Самотни стенат нотите на блус

и в този миг откоси от куршуми

прибавят към нощта опасен вкус.

 

А барман сипва в чашата уиски,

побутва я с небрежен маниер…

Мъжът дори не мигва… с поглед змийски

поглежда към часовник „Картие“.

 

С очи към нея после пропълзява...

Жената е сама… почти без грим.

Изящна, тиха… огън съблазняващ.

Капан. Наивен. И непредвидим.

 

– О, вече мина полунощ… навярно... –

отронва се от устни с цвят кармин.

– Логично, но това не е фатално –

изрича той. – Един коктейл със джин?

***

 

Но всичко в тази нощ… е хипотеза…

И с вид завършен на заклет циник,

усмихва се, но мярна пистолета

… и пренебрегна здравия инстинкт.

 

                                              (следва)

 

Жени Иванова

 

Гимлет - коктейл с джин, резенчета лайм и сок от лимон,

кубчетата лед са по подразбиране :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • повече Чандлър, по-малко аз : ) мерси, че спря при мен, Жан-Кристоф

    Ники, благодаря ти : ) И за думите, и за Любими
  • Удоволствие си, Жени!
  • Много твое! Дай един гимлет, чакам следващата част.
  • Езерна лейди, радва се, че си била тук... а за Чандлър го очаква някак си
  • Да знаеш, че и аз харесвам Чандлър много.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...