1 авг. 2015 г., 19:56  

Един глас

512 0 5

Един глас

Разтапя ме, обръща ме, навива ме на възли,
разхожда се по времето, играе си на пъзели,
животът със загадката си скрил се е у него,
и пее, и се лее... и му пея и го следвам...
Издърпал е душата и кухо тяло резонира,
и моето приглася, и двете се събират,
и нося се в едното, и носи ме едното,
и нося аз едното...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май и аз поради подобни причини харесвам стиховете ти
  • Много ми харесва тази доза чувствена абстрактност, която винаги вплиташ
    Толкова кратко, а с толкова слоеве!
  • Благодаря ти, Мисана Сънят ми ще е усмихнат

    Велин - Искрено се радвам на ведрата ти подкрепа
  • Раз кош! Нарочно разделих така впечатлението си! Ти знаеш защо! Радвам се, че не изневеряваш на стила си! Поздрави!
  • Давай, давай го все така! Браво - харесах!

    Поздравление, Йоана!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...