Aug 1, 2015, 7:56 PM  

Един глас

  Poetry » Other
518 0 5

Един глас

Разтапя ме, обръща ме, навива ме на възли,
разхожда се по времето, играе си на пъзели,
животът със загадката си скрил се е у него,
и пее, и се лее... и му пея и го следвам...
Издърпал е душата и кухо тяло резонира,
и моето приглася, и двете се събират,
и нося се в едното, и носи ме едното,
и нося аз едното...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Май и аз поради подобни причини харесвам стиховете ти
  • Много ми харесва тази доза чувствена абстрактност, която винаги вплиташ
    Толкова кратко, а с толкова слоеве!
  • Благодаря ти, Мисана Сънят ми ще е усмихнат

    Велин - Искрено се радвам на ведрата ти подкрепа
  • Раз кош! Нарочно разделих така впечатлението си! Ти знаеш защо! Радвам се, че не изневеряваш на стила си! Поздрави!
  • Давай, давай го все така! Браво - харесах!

    Поздравление, Йоана!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...