1.08.2015 г., 19:56  

Един глас

515 0 5

Един глас

Разтапя ме, обръща ме, навива ме на възли,
разхожда се по времето, играе си на пъзели,
животът със загадката си скрил се е у него,
и пее, и се лее... и му пея и го следвам...
Издърпал е душата и кухо тяло резонира,
и моето приглася, и двете се събират,
и нося се в едното, и носи ме едното,
и нося аз едното...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май и аз поради подобни причини харесвам стиховете ти
  • Много ми харесва тази доза чувствена абстрактност, която винаги вплиташ
    Толкова кратко, а с толкова слоеве!
  • Благодаря ти, Мисана Сънят ми ще е усмихнат

    Велин - Искрено се радвам на ведрата ти подкрепа
  • Раз кош! Нарочно разделих така впечатлението си! Ти знаеш защо! Радвам се, че не изневеряваш на стила си! Поздрави!
  • Давай, давай го все така! Браво - харесах!

    Поздравление, Йоана!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...