1.08.2015 г., 19:56  

Един глас

513 0 5

Един глас

Разтапя ме, обръща ме, навива ме на възли,
разхожда се по времето, играе си на пъзели,
животът със загадката си скрил се е у него,
и пее, и се лее... и му пея и го следвам...
Издърпал е душата и кухо тяло резонира,
и моето приглася, и двете се събират,
и нося се в едното, и носи ме едното,
и нося аз едното...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май и аз поради подобни причини харесвам стиховете ти
  • Много ми харесва тази доза чувствена абстрактност, която винаги вплиташ
    Толкова кратко, а с толкова слоеве!
  • Благодаря ти, Мисана Сънят ми ще е усмихнат

    Велин - Искрено се радвам на ведрата ти подкрепа
  • Раз кош! Нарочно разделих така впечатлението си! Ти знаеш защо! Радвам се, че не изневеряваш на стила си! Поздрави!
  • Давай, давай го все така! Браво - харесах!

    Поздравление, Йоана!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...