Няма те във дните мои вече.
В утрините. В тихите ми вечери.
В стаята ми. В моя дом.
Беше той за нас подслон.
Няма те... И смеха забравих даже...
Някой иска да ми го покаже.
Не. Благодаря. Не искам.
Зная аз само една усмивка.
Не ми трябват нови учители.
Да помогне няма дори най-нежната целувка.
Инак ще трябва да бъда просто една преструвка.
А аз не искам това. ...