Един Господ знае
Няма те във дните мои вече.
В утрините. В тихите ми вечери.
В стаята ми. В моя дом.
Беше той за нас подслон.
Няма те... И смеха забравих даже...
Някой иска да ми го покаже.
Не. Благодаря. Не искам.
Зная аз само една усмивка.
Не ми трябват нови учители.
Да помогне няма дори най-нежната целувка.
Инак ще трябва да бъда просто една преструвка.
А аз не искам това.
А за другото...
Стига ми и само една твоя милувка.
Но!
Няма те.
И няма.
И това е!
Отново ще те има ли, кой знае.../
И ще те има ли отново...?
Един Господ знае....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Всички права запазени
