Един изпуснат вик
Един изпуснат вик,
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно -
без омаята на билето лъжовно
и рече ми: ела!
И жената в мен в жарава се изля.
Всред пòлета си спряхме.
Зачакахме. Копняхме.
Жадувахме. Мечтахме.
Да дочакаме. С туй само заживяхме.
Като ловци на духове сме в Храма
затаили дъх от страх,
да не пропуснем Гарата за двама
и с влак прелитащия грях.
Сърна за отстрел. Кошута стъпила сред шума.
Очите вперени срещу куршума.
Нозе - в стремление посоката на друма
от който идваш. И вземаш ме без дума!
.....................................................................................
Знаем.. Не питаме ний Храма -
Виним го, че не разпознава истина/измама.
И знаем – не ни е страх и от греха.
Чакаме. Да се разгори жарта.
Това ще ни прошепне Храма:
“Ако има жар от двама...”
Но дълго двама сме живели
и знаем - единствено из вътрето на себе в тишина чакаме да чуем трели.
Всичките стрелки сме спрели.
От себе си излезли сме И онемели.
Пристъпваме. И се отдръпваме.
Махалото да спре - ... И се прекръстваме.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Отдавна не бях срещал толкова стойностно и вдъхновено произведение! Впечатлен съм! Поздрави, Ренета!
-
Прекрасно е!"Чакаме. Да се разгори жарта" Дано стане! Поздрав!
-
Рени, малко късно,но съм възхитена от творбата ти и стила ти на писане.
Ти си неповторима. Браво ,мила приятелко. Гордея се с тебе!Имаш писмо! -
!))
-
Рени браво
Харесва ми да те чета. Сърдечно поздрави. -
Твоята поезия докосва дълбоко душата ми, Рени, продължавай все в същия дух и много нови творчески вдъхновения, ти пожелавам.
-
Владиславе, прекрасните ти думи ме развълнуваха много!!! Искрено благодаря - знаеш колко много държа на твоята оценка и посещение!
-
Браво, Рени! Впечатлен съм отново, отново с твоята си жар и плам, но този път и с резки смени на картините и образите, от
"Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.",
през:
"Като ловци на духове сме в Храма
затаили дъх от страх,
да не пропуснем Гарата за двама
и с влак прелитащия грях.",
и стигайки до:
"Сърна за отстрел. Кошута стъпила сред шума.
Очите вперени срещу куршума.
Нозе - в стремление посоката на друма
от който идваш. И вземаш ме без дума!",
чудесни поетични образи и толкова чувственост, присъщи за теб и творчеството ти, но сега в пъти повече!
Отлично стихотворение, за което те поздравявам от все сърце! -
Амин, Ник!
-
Дай Боже всекиму!
-
Лейди, Добро утро! Добре си ми дошла - благодаря! Хубав ден!
-
Анабел, благодаря - толкова рядко пиша любовна поезия - много се радвам на коментара ти! Прегръщам те, Ан!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Валдемар, добре дошъл на страницата ми! Коментарът ти ме трогна - Благодаря!
Стойне, благодаря ти, скъпа! Скоро ще ти отговоря!
Бойко, зарадвах се на присъствието ти!
Васе! Радвам се отново да сме заедно. Благодаря ти!
Влад!!!