Един живот 2
Един живот 2
Дните ни отлитат като прах,
разсипан върху магистрала,
забравили за радости и страх,
утихваме по малко като хала.
Оставяме на старата Земя,
деца и сгради, листове и кости,
животът ни е топлеща главня,
за малко тук сме - като гости.
Дните ми са в Твоята ръка,
при Тебе идвам след смъртта,
сърцето ми е в Твоята река
и във фонтани на листа...
06. 05. 2007 г.
Прага
Фрагменти
Някои неща престават да радват,
други пък тепърва искрят
и трийсетте отсичат със брадва
много от детското, без да щадят.
Животът добавя все нови размери,
пътища дълги вече не плашат,
изпълнени глъхнат непразни химери
и зрялост прелива в очистена чаша.
Спомени шепнат за трепет забравен,
сърцето боде, очите се смеят,
напред продължавам по пътя неравен
и няколко верни на Тебе ме греят...
29. 12. 2005 г.
Прага
Дъх
Текат годините напред
и бразда след мен остава,
тупти поредният куплет,
за Тебе, не - за слава!
С опити да вместя битието,
полека тухлите нареждам,
строя мостове, докъдето
тепърва сам проглеждам!
Мнозина тихичко ме мразят,
изкарват ме какъв ли не,
други ревностно ме пазят,
пред Твоя Трон на колене!
И жив съм... Тихо дишам
и прецеждам битието -
в линиите му да впиша,
тоновете на Небето...
29. 10. 2007 г.
Прага
Дните ни отлитат като прах,
разсипан върху магистрала,
забравили за радости и страх,
утихваме по малко като хала.
Оставяме на старата Земя,
деца и сгради, листове и кости,
животът ни е топлеща главня,
за малко тук сме - като гости.
Дните ми са в Твоята ръка,
при Тебе идвам след смъртта,
сърцето ми е в Твоята река
и във фонтани на листа...
06. 05. 2007 г.
Прага
Фрагменти
Някои неща престават да радват,
други пък тепърва искрят
и трийсетте отсичат със брадва
много от детското, без да щадят.
Животът добавя все нови размери,
пътища дълги вече не плашат,
изпълнени глъхнат непразни химери
и зрялост прелива в очистена чаша.
Спомени шепнат за трепет забравен,
сърцето боде, очите се смеят,
напред продължавам по пътя неравен
и няколко верни на Тебе ме греят...
29. 12. 2005 г.
Прага
Дъх
Текат годините напред
и бразда след мен остава,
тупти поредният куплет,
за Тебе, не - за слава!
С опити да вместя битието,
полека тухлите нареждам,
строя мостове, докъдето
тепърва сам проглеждам!
Мнозина тихичко ме мразят,
изкарват ме какъв ли не,
други ревностно ме пазят,
пред Твоя Трон на колене!
И жив съм... Тихо дишам
и прецеждам битието -
в линиите му да впиша,
тоновете на Небето...
29. 10. 2007 г.
Прага
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимир Тахов Все права защищены
дръжте се че идва вълна от "Импресии"
