Един живот 2
Дните ни отлитат като прах,
разсипан върху магистрала,
забравили за радости и страх,
утихваме по малко като хала.
Оставяме на старата Земя,
деца и сгради, листове и кости,
животът ни е топлеща главня,
за малко тук сме - като гости.
Дните ми са в Твоята ръка,
при Тебе идвам след смъртта,
сърцето ми е в Твоята река ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация