Един живот
Живота си погледнах смело,
свалих си розовите очила.
И истината гордо блесна -
било е време с хвърчила.
Все търсила съм истината цяла
и вярвах, че до мене е била.
Додето не съзрях, че съм висяла,
в кабинка от Виенско колело.
Живях в своя свят красив,
щастлива и доволна, мисля бях
с човека изтребител.
До него винаги трептях.
Е, вече ходя по земята !
Обграждана съм, с топлина..
Но нивга, няма да забравя,
една от много други съм била.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
!
