29 авг. 2013 г., 16:39
Живота си погледнах смело,
свалих си розовите очила.
И истината гордо блесна -
било е време с хвърчила.
Все търсила съм истината цяла
и вярвах, че до мене е била.
Додето не съзрях, че съм висяла,
в кабинка от Виенско колело.
Живях в своя свят красив,
щастлива и доволна, мисля бях
с човека изтребител.
До него винаги трептях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация