29 авг. 2013 г., 16:39

Един живот 

  Поэзия » Любовная
466 0 2

Живота си погледнах смело,

свалих си розовите очила.

И истината гордо блесна -

било е време с хвърчила.

 

Все търсила съм истината цяла

и вярвах, че до мене  е била.

Додето не съзрях, че съм висяла,

в кабинка от  Виенско колело.

 

Живях в своя свят красив,

щастлива и доволна, мисля бях

с човека изтребител.

До него винаги трептях.

 

Е, вече ходя по земята !

Обграждана съм, с топлина..

Но нивга, няма да забравя,

една от много други съм била.

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??