Един живот

vyatur13 (Елена)
209 1586

Aug 29, 2013, 4:39 PM

Poetry » Love

467 0 2

Живота си погледнах смело,

свалих си розовите очила.

И истината гордо блесна -

било е време с хвърчила.

Все търсила съм истината цяла

и вярвах, че до мене е била.

Додето не съзрях, че съм висяла,

в кабинка от Виенско колело.

Живях в своя свят красив,

щастлива и доволна, мисля бях

с човека изтребител.

До него винаги трептях.

Е, вече ходя по земята !

Обграждана съм, с топлина..

Но нивга, няма да забравя,

една от много други съм била.

Please sign in with your account so you can comment and vote.